Gmail Features
Gina Trapani:The only worry I have about Priority Inbox is the additional complexity it adds to Gmail. As I said this past week on TWiG, Gmail is just getting stuffed with new and more advanced features: phone calling, Buzz, Tasks, and now this, not to mention the (awesome, but huge) buffet of optional features in Labs.
(via Minimal Mac)
това, което аз правя е да не обръщам внимание на излишните неща. не обръщам внимание, защото не ги виждам. скрил съм от интерфейса на Gmail всичко, което не ми харесва: tasks link, invite box, chat search, return to inbox link, footer, ads, right side links, bottom navbar, refresh link и т.н.
глупаво е да си правя филтри за да не зареждам определени части от интерфейса за да го направя поносим, но няма как, въпреки това е най-доброто решение.
ако някой се интересува, и иска да направи като мен да ми пише. ще му помогна. аз съм реализирал нещата с филтър на AdBlock за Chrome (понеже гледам да държа броя на Chrome разширения до минимум)
Вдъхновение, трета част: Инструменти на вдъхновението
усещам, че тръгнах по посока на минимализма - време е за предбрачен договор - аз не съм хипи. ям месо. пия мляко. убивам насекоми и други гадини, които влизат в апартамента ми. ако на някого му става пишката от маракуя, сега е момента да спре да чете. казвам го защото чета достатъчно блогове на минималисти, за да знам каква самовлюбена, заблудена сган са много от тях.
когато казвам, че излишните неща е по-добре да се изхвърлят, нямам намерение да остана гол, обут с кецове All Star, с iPhone в ръка, насред празен апартамент.
днес ще пиша за т.нар. от мен инструменти на вдъхновението. всички неща, които не допринасят кой знае колко от чисто практическа страна, но пък помагат за усмивка сутрин (или пък следобед).
празно бюро - хубаво е, но не чак толкова. на бюрото ми на работа (където прекарвам доста време) има компютър, страхотна ThinkPad клавиатура и чаша за вода.
клавиатурата е много важен елемент. чувствам желание да пиша, само като я погледна. но основното при нея е удобство и функционалност. на тази клавиатура пиша по-бързо. по-удобна ми е от другите клавиатури. има си и TrackPoint - така не ми е нужна мишка.
чашата е Starbucks Venti Iced Coffee Cup - прозрачна, двустенна чаша със капак и сламка, която е най-добрата чаша за студена вода.
на стената зад монитора ми имам бяла дъска и някакви полепени бележки, календар и рисунки на Courage и Marsupilami, които приятелката ми нарисува за мен.
от няколко месеца (като се замисля малко повече от половин година) имам и един кактус. заместих с него зеленото каучуково клонче, което занесох вкъщи.
бюрото на което работя вкъщи е по-малко, но пък много по специално.
повечето ми колеги намират всички тези неща за излишни.. повечето ми колеги не разбират.
Starbucks Venti Iced Coffee Cup
това е най-яката чаша за студена вода. от много време искам такава и вече има в София - купих си две - една за работа и една за бюрото вкъщи.
аз пия много вода. особено на работа. особено студена. студената вода е свежа. обичам я.
преди много години, когато в България нямаше Starbucks си бях взел двустенна чаша от Dunkin’ Donuts - оранжева и голяма (не беше Venti, просто половин литър). имаше проблем - капака не беше много удобен за пиене на вода (може би защото беше предназначен за топли напитки) и непрекъснато се оливах. а без капака, трябваше да пия от метализирания ръб, което беше още по-неприятно. случи се така, че зарязах чашата и тя се превърна в имповизирана ваза.
чашата на Starbucks за студени напитки има само един малък отвор, за сламка, който е в средата. така шанста да разлея вода без да искам по бюрото (или клавиатурата) е доста малък, дори с моя талант за това. а сламката се отразява доста добре на неспособноста ми да пия от чаша, когато съм съсредоточен в нещо друго (например монитора).
освен това е прозрачна и знам точно кога водата ми свършва и кога чашата ми е мръсна. а и липсата на цвят не вкарва излишен акцент на бюрото ми, който да ме разсейва.
цялото нещо изглежда чисто, спретнато и готино. освен всичко и работи, водата стои студена с часове, не че някога се задържа за толкова.
p.s. нещо забавно за тази история - докато търсих снимка на чашата в google намерих подобен на моя блог за тази чаша от някакъв тип в щатите, който обича да пие вода и намира тази чаша за перфектния инструмент в случая - познато? още малко и ще започна да вярвам в карма и зодии :)
Simple Desks
преди две седмици изпратих снимка на бюрото си на simpledesks. не я публикуваха. най-вероятно защото на бюрото ми няма Mac, а ThinkPad.
по принцип ми е все тая, защото така или иначе исках да пиша за бюрото си тук. от малък вкъщи имам бюра и столове и въобще всякакво офис обзавеждане от една турска (странно все си мислих, че е гръцка) фирма за такива неща. сега в България срещу достатъчно пари, могат да се намерят такива неща, но ме съмнява да са толкова качествени.
бюрото, като работно място е много важно за мен. още от ученик. на дивана релаксирам. в леглото спя. това не са места за работа.
още като дете бях впечатлен от пропорциите и всички малки детайли по бюрото. преглеждах брошурите отново и отново и заучавах размерите на бюрата и столовете - колко високи трябва да са, от коя страна стои пристройката и т.н.
тогава имах Г-образно наредени две бюра, монитор в ъгъла и стол с подлакътници на нивото на бюрата - супер удобно устройство, което ми липсва малко, но в момента нямам толкова място вкъщи. затова си взех малкото помощно бюро и стола и сега това е работното ми място.
на бюрото си имам малки стерео ThinkPad styled USB speakers, лаптоп, снимка на сестра ми и Starbucks Venti Iced Coffee Cup.
