„хората спряха да използват интернет. хората забравиха, какво е интернет. интернет остана само в облаците. неколцината оцелели сървъри се борят за своето оцеляване. не с технически, а с идеологически и социални проблеми„ – из дневниците на facebook съпротивата :)

от друга страна, днес се сетих за някои абсурдни начала на разговори: „гола ли си?„, „знаеш ли, кои са foo fighters?„, „не приличаш на обичайните мебели, тук„, „бира?„, „познавам ли те?„ – като признавам, последното е абсурдно, но бях искрен (аз обикновено съм такъв – тъп, но искрен – може би, затова ми се получава)

след края на тази сесия е много вероятно да публикувам дълъг текст, на тема средата и атмосферата, която милият факултет по математика и информатика на софийският университет създава, поддържа и развива.

тази вечер, изтощен от това, което беше наистина академичен ден, прегледах всички новини и споделени с мен неща и това, което открих е български, политически сайт със видео (няма да споменавам партия, защото няма такава, на която да симпатизирам – следователно всички ме дразнят – следователно няма смисъл да бъдат споменавани) и това, за което се сетих е, че политиката, като цяло (или поне българският вариант на правене на политика и популяризиране на идеи) е едно доста безпредметно и безсмислено упражнение. прекрасно е да си политик, особено, ако ти плащат за това – по цял ден да се намираш на приказка, да обсъждаш всичко, без да те интересува резултата и да излагаш мнението си – мечти, мечти :)

изключително много искам да срещна истински млад политик или студент по политология или някоя друга подобна шитня и той да ми обясни, къде е смисълът на неговото съществуване – лично ще го почерпя за усилието.

имаме прекрасна, зелена градинка пред блока. тя съществува, благодарение на група ентусиазирани съседи, които въпреки ежедневията си намират време да се грижат за нея. правят го защото им е по-хубаво, всеки ден, когато се прибират от работа и защото след като се приберат могат да прекарат малко време навън с децата си, които няма да се ровят в камъни и пръст. къде тогава е проблемът, или по-скоро, какво би ме накарало да пиша за тази градинка. в съседство до нашите няколко красиви, мирни жилищни кооперации се издига гигантски колос на българската жилищна архитектура – толкова грозен, контрастиращ и неприятен, колкото и хората, които живеят в него. всеки ден виждам, как самотни и незадоволени лелки извеждат грозните си кучета, които разкопават, напикават и осират нашата хубава градинка. къде е справедливостта? трябва ли някой съсед, като командос да причаква кучетата и да ги стреля с въздушна пушка? защо хората с кучета са толкова глупави и не разберат, че причиняват изключително зло на себе си, на кучетата, на другите хора и особено на градинката около блока ми?

решения на ежедневни проблеми

и ако кучетата не са проблем, който скоро ще бъде решен, то аз днес намалих с едно списъка си с ежедневни неща, които ме дразнят и на които все още не съм намерил решение – тъчпада на моят thinkpad: тъпото на голям thinkpad е, че има място за тъчпад – това означава, че от lenovo, ще му сложат тъчпад. проблемът в моят случай беше, че когато го изключа софтуерно, заедно с него се изключваха и бутоните. но не само бутоните за тъчпада, а и тези за клитора, което си е проблем. решението се оказа много просто, но както много често се получава ми отне половин година да стигна от него – просто изключих тъчпада от bios-а.

друго нещо, което много ме дразни, е че не мога да използвам shortcuts в gmail и google reader, когато съм с български профил на клавиатурата. проблема идва от това, че обикновено пиша на български писма, коментари, публикации и е много досадно да сменям езика всеки път, когато искам да направя нещо.

в процеса на теоретично зубрене и безсмислено развиване на теми от математическо естество и още по-безсмислено хабене на хартия и други канцеларски материали разбрах нещо интересно за себе си. стигнал съм до онзи момент, в който пиша по-бързо и по-лесно на компютъра, с помощта на абсолютно безсмислената си qwerty клавиатура, от колкото с химикал или молив по бял лист хартия. в размишления над това стигнах до извода, че е много вероятно ние, хората които днес пишем предимно на клавиатури, да сме много интересно явление. с развитието на технологиите, връщаме в употреба една технология, която ние, които развиваме технологиите сме позабравили – ръкописа. моите родители могат да пишат и днес, въпреки в по-голямата част от ежедневието им да не го правят. моите деца, най-вероятно също ще могат да пишат, защото най-вероятно за тях клавиатурата ще е архаичен инструмент, който родителите им са използвали поради собствената си недоразвитост. таблетите се развиват, гласовите команди се развиват и много скоро е възможно да дойде момент, в който само хората, които произвеждат технологии за писане ще пишат на клавиатури, и то не за друго, а защото така могат.

п.п. публикувам тази публикация със само две, не присъстващи в речника на компютъра ми думи, но с изречения толкова дълги и сложни, че само преподавател по висша алгебра би оценил.

от компютъра ми излизат твърде много кабели. май ще трябва да си купя порт репликатор и да подредя малко бюрото си.

музика

докато качвах албумите на the kills се замислих, колко голямо значение могат да имат обложките на албумите. преди, когато нямах екран и нямах ipod не съм се замислял за обложки. после когато имах ipod, нямах обложки, защото нямах готин софтуер за синхронизация. сега когато имам съвременен ipod и съвременен софтуер за организация и синхронизация, имам и обложки и признавам, че се е случвало да си пусна музика, според това, каква е обложката на албума. the kills имат супер готини обложки. тези дни два пъти говорих колко хубава група са the kooks – свежа и много обикновена музика. личи си че са момчета и че им са се случвали момичета :)

the kills са поредната група, която е истински яка. без компромиси. без тъпи парчета. като се има предвид каква група са и the raconteurs. и като се има предвид какъв човек е jack white – надявам се на 14ти the dead weather да представят оправдано як албум. до тогава в youtube има видео с прилично качество на ‘hang you from the heavens’

както ники бачийски много уместно добави. когато изпращаш писма от google mail, те добавят хедър ’sender: xxxxxx@gmail.com’, което е тъпичко. някой клиенти разбират това, като адрес от който им пишеш (което си е) и ти връщат писмо там. така например се оказах записан за листата на ‘системно програмиране на с за линукс’ към фми с адреса си в gmail, а не с този, от който бях изпратил писмо за абонамент. очаквам предложения и хакерии по темата. а от google да предоставят възможност за заобикаляне на проблема. в момента съм в твърде претоварено и нетрезво състояние, за да измисля, защо на този хедър му е гот да е там.

lekhonee

също така, спрях да използвам lekhonee :)