на моменти ми се ще да кажа ‘споко’ на някои хора. миналата седмица, иван бедров (който за непросветените е много популярна личност сред т.нар. блогъри) е писал в блога си за великолепният ни министър на външните работи, който (внимание) използва twitter (за да спести работата на прес-екипа си, очевидно).
сега, в това няма нищо лошо – министъра да използва twitter. даже е готино, в кризисен момент информация да се лее отвсякъде – кара хората да се чувстват, все едно някой наистина върши нещо. няма нищо лошо и в това, някой да коментира тази случка на личния си сайт.

това, което малко ме притеснява е, как целият този ‘хайп‘ около социалните мрежи надхвърли границите на нормалното. министерство на външните работи във facebook? сериозно? разбирам, че в сравнение с префърцунените си предшественици, новия министър изглежда твърде свеж. но подобни информационни уредби, като twitter профила на министъра, могат съвсем спокойно да намерят място на сайта на министерството. че и реализирани много по-добре. и вместо да аплодираме новата мания на министъра да си играе на връзки с обществеността, нека да му помогнем да насочи социалните си пориви към по-добър пресцентър, може би нещо, като микро-блог на сайта на министерството, с хранилка и т.н.

twitter е много симатична форма на комуникация. аз съм огромен фен на споделянето в интернет. но twitter не е пътя към избавението. стига! яко е ако аз напиша какво съм обядвал в twitter, не е яко, ако правителството го използва за официален информационнен канал. и ако половината сенат в щатите използва twitter, това не променя картинката нито пиксел.

онзи ден пропуснах няколко разширения, които се оказа, че съм пропуснал да инсталирам на служебния си компютър. затова този текст е разширение към предния :)

първите две docs pdf/powerpoint viewer (by google) и rss subscription extension (by google) не случайно са ‘by google‘ – изключително полезни са.

а третото разширение, което забравих е flashblock. може би защото на служебния си компютър нямам flashplugin. flashblock е много удобно за хора, като мен, които отричат flash технологията, но все пак имат нужда да гледат филмчета в youtube и vimeo.

като се замисля, бая разширения, за да докарам chrome да не ме дразни. но с firefox не е по-различно. за сега ми липсва само проверка на правописа на български (което си личи от време на време в текста ми) и тези дни ще видя какво може да се направи по въпроса и ще пиша.

не мога да кажа, че google chrome е най-добрия браузър. но е моят избор от доста време. силно симпатизирам на firefox и на mozilla и ги препоръчвам на хората, но моят избор се базира на моите лични нужди. също така интензивно използвам google reader, google docs, google bookmarks, gmail, youtube, google notebook, google tasks, google talk, picasa и непрекъснато google search. за да оптимизирам използването на тези услуги се налага да добавям купчина скриптове, които браузъра ми да прилага върху сайтовете. с mozilla firefox бях постигнал всичко, което исках. въпреки, че щеше да е много по-хубаво ако от google не бяха толкова задръстени и предлагаха повече възможности за персонализация и настрока на услугите им.

от както използвам google chrome и особено, след както google пуснаха галерия с разширеня за chrome успях, постепенно, да стигна до този момент.
първо използвам gtk тема (т.е. chrome използва цветовете и иконите на gnome темата ми в момента) – малко е дразнещо, че иконките за ‘control the current page‘ и ‘customize and control google chrome‘ вдясно си остават същите (само оцветени в правилния цвят). но по-скоро ще изнамеря подобен стил иконки за gnome, от колкот да се дразня на това. защото ми харесват повече (нещо, като status иконките на новото ubuntu). дори по-скоро ще докарам chrome os визия на графичната си среда, някой ден, от колкото да се дразня на това.
бих препоръчал, все пак desaturated – тема за chrome, която е много по-приятна от стандартната, докато запазва идеята и цветовете на иконите (за да може, ако някой желае, да добави разширенията за известяване за gmail и reader)

на второ място идват всички разширения:
adsweep е онлайн инструмент за премахване на нежелано рекламно съдържание. бях писал преди време за него и въпреки че идеологията му леко се промени, все още е най-доброто подобно разширение.
gmail hide sponsored links – adsweep не се справя с това.
gmail fixed width text – от gmail предлагат lab feature който добавя подобна функционалност. но е толкова безсмислено реализиран, че е неизползваем.
gmail tweaker скрива полето за изпращане на покани. има pro версия, която скрива и чата.
gmail favicon alert показва колко непрочетени писма има в inbox
google reader image width fixer – за човек с 12 инчов, 4:3 екран е доста полезно.
minimalistic google reader е само едно от разширенията, които предлагат подобна функционалност и всеки трябва да реши, кое работи най-добре за него. но силно препоръчвам употребата на нещо такова. по-голямата част от нещата, които чета в интернет, чета през google reader.
reader background view добавя shift+v (няма да обяснявам, какво е това. един reader потребител трябва да знае) – изключително полезно разширение. след като google от години отказват да добавят подобна функционалност.
turn off the lights е страхотно разширение за хора, които гледат клипчета в youtube. ‘гаси лампите’ за да остави само клипчето да изпъква на черния фон.
vimlike smooziee добавя възможност за навигация с vim контроли, където е възможно. има и други подобни разширения, но това ми допада най-много.
blank new tab – не съм решил дали искам да използвам страницата за нов таб на chrome и използвам това разширение на служебния си компютър.

все още не съм си намерил разширение за bottom post reply – поредното нещо, което google отказват да добавят в gmail. разбира се, има и други разширения, които правят подобни неща. има комбинирани разширения, които правят повече от едно нещо. но някак си повече ми харесва отделните промени, които съм принуден да нанасям по сайтовете да са на отделни разширения, за да мога лесно и бързо да ги деактивирам, ако пожелая. освен това не ми харесва, как много от разширенията за chrome изсират по една иконка вдясно.

пак се получи предизвикателно дълъг текст, завършващ с ‘изсират’ но не мога да се преборя със себе си.

вчера една приятелка ме попита „какво е google buzz“ истината е, че вече втора седмица се каня да напиша текст за google buzz.
като, разбира се, не съм човек, който отразява и анализира всичко, което се случва във вселената, но пък google buzz е нещо интересно. не ме интересува социалния отпечатак, който buzz оставя в обществото. харесва ми, да имам този начин на споделена комуникация с всичките си приятели. на моята приятелка ѝ е трудно да разбере какво е google buzz, защото тя все още не зне до къде се простигат възможностите на електронната поща, какво може да прави с хранилките на сайтовете, които следи и т.н.

още на следващия ден, след като пуснаха buzz, в интернет се появиха стъпка-по-стъпка инструкции, „как да филтрираме съобщенията от buzz“, „как да добавим сайтове в buzz“ и дори „как да деактивираме buzz“ – captain obvious глупости, за които трябва да си пълен американец, за да се сетиш да ровиш в google. да не говорим, че с услугата има и help. мисля, че услугите на google имат твърде много възможности за да са удобни за овце.

но интеграцията между reader и buzz е наистина недомислена, според мен. надявам се, с времето нещата да се подобрят. дори google да не са най-добрия пример за това, как трябва да слушаш потребителите си.
когато спра да следя някой човек в buzz, спирам да го следя и в reader. което е малоумно. но когато прочета коментарите по нещо споделено в buzz те продължават да бъдат непрочетени в reader, което е дори по-малоумно от предишното. надявам се промените в buzz да не стават, като промените в reader – с охлювски темпове.

дразни ме, как google пускат супер готини концепции и после с пълната си апатия към потребителите си ги оставят в канафката, напръскани с лайната от пътя. дразни ме повече, дори от неспособността на google да спазват стандартите докрай.

и докато съм на темата, искам да споделя едно предложения, за това какво правим, когато получим спам, който спам филтъра не е уловил? може би някъде отдолу има unsubscribe? хубаво е в такива ситуации да използваме unsubscribe, защото е възможно от недоглеждане да сме станали последовател на даден пощенски списък. разбира се, има и много спам, който използва пощенски списъци и ни абонира, без наше желание. разбира се, възможно е, ако има връзка към страница за отписване това да е гнусна страница пълна с най-различни зли за windows хората неща. но в повечето случаи не е. хубаво е да се отписваме, вместо автоматично да наричаме писмото спам. и все пак, ако наистина никога не съм посещавал този сайт и все пак той ме е направил негов последовател, след отписването го набутвам в спам, за урок.

преди няколко седмици въведох подобна система при себе си. първо използвам допълнения към браузъра си, за да променя леко работата с google reader. а именно minimalistic google reader и reader background view (shift+v). второ и много по-важно – разделил съм всички сайтове и хранилки, които следя в категории:
alpha неща, които трябва да се прочетат. сайтове на които вярвам и които мога да чета по всяко време, дори на работа, по време на meeting.
bravo неща, които трябва да се прочетат, но само след като нещата от alpha са прочетени.
charlie неща, без които мога да мина седмицата, но през уикенда трябва да прочета.
delta неща, които мога и да не прочета никога. ако има време за губене, защо да не е с тях.
fun снимки, tmblrs, галерии на приятели, комикси. всякакви глупости, които имат място през уикенда или вечер в кафето, но не и на работа. разсейващи неща.
people по-скоро и аз трябва да кръстя тази категория friends. тук са всички блогове, журнали, хранилки и т.н. на хора, които познавам. тях не мога да категоризирам и на място преценявам, дали ми се чете даден човек или не.

от както подредих reader по този начин, ми отнема много по-малко време да получа нужната ми информация сутрин, и през деня и почи не се разсейвам от reader (сега се разсейвам от други неща. еклери, например)

добавка (няколко часа по-късно): пропуснах, че в началото google reader ми зарежда само alpha нещата, със скрито страничното меню, като още по-сериозна анти-разсейваща мярка.
също така имам категория new където влизат новите сайтове, които не съм чел до сега, докато не им намеря място. нещата от тази категория също чета по усмотрение, след като няма какво да се чете в alpha.

след като прочетох историята на ива за градския транспорт, видях че google са подобрили поддръжката за арабски езици и се замислих. намирам за изумително, как е възможно аз и някой в пустинята да достъпваме една и съща информация, в едно и също време, на родните си езици и всичко това да е напълно нормално и в реда на нещата. докато само преди години звучеше като идея, взета от star wars. но всъщност, такива неща са нормални за мен. но за много хора не са. защото много хора не знаят, че през последните 15 години света не е спирал да се развива. проблема с тия хора е, че нямат никакво желание да живеят днес. искат да си живеят през 97-ма. затова няма да има автоматични врати в градския транспорт и затова разни фирми и институции няма да пишат писма на български.

много ми е тъжно/жалко, когато видя някой да преписва контактна информация от компютъра на телефона си, да мести песни и филми от лаптопа на приятелката си на своя с флашка, да преписва бележки от електронната поща заредена на лаптопа на джобния си компютър и други такива дейности, които никога не са били планувани да съществуват.
вярно е, че това е пример изваден от странният ми свят и не е никак представителен но е пример за това как технологии, измислени да улесняват, всъщност усложняват живота на хората. и това само защото хората нямат абсолютно никакво желание да се научат.

забавлявам се, когато някой ми каже „ама това възможно ли е наистина“. защото аз съм вманиачен на тема синхронизация. и когато предложа на някой да не се мъчи, обикновено това е единият отговор. по-честият, обаче е „не мерси. ще се обърка нещо. аз така по-просто…“, което направо ме убива.

любимото ми нещо е да не правя нещо както трябва и някой да ме поправи или да ми даде по-добра алтернатива. но защо повечето хора не искат да се научат и не желаят да научат нищо ново?

щях да пиша за отворени стандарти и колко много ми харесва синхронизация базирана на такива. и за API-та.. но май няма да е днес. пак се отнесох с възмущение по хорската тъпня.