на моменти ми се ще да кажа ‘споко’ на някои хора. миналата седмица, иван бедров (който за непросветените е много популярна личност сред т.нар. блогъри) е писал в блога си за великолепният ни министър на външните работи, който (внимание) използва twitter (за да спести работата на прес-екипа си, очевидно).
сега, в това няма нищо лошо – министъра да използва twitter. даже е готино, в кризисен момент информация да се лее отвсякъде – кара хората да се чувстват, все едно някой наистина върши нещо. няма нищо лошо и в това, някой да коментира тази случка на личния си сайт.
това, което малко ме притеснява е, как целият този ‘хайп‘ около социалните мрежи надхвърли границите на нормалното. министерство на външните работи във facebook? сериозно? разбирам, че в сравнение с префърцунените си предшественици, новия министър изглежда твърде свеж. но подобни информационни уредби, като twitter профила на министъра, могат съвсем спокойно да намерят място на сайта на министерството. че и реализирани много по-добре. и вместо да аплодираме новата мания на министъра да си играе на връзки с обществеността, нека да му помогнем да насочи социалните си пориви към по-добър пресцентър, може би нещо, като микро-блог на сайта на министерството, с хранилка и т.н.
twitter е много симатична форма на комуникация. аз съм огромен фен на споделянето в интернет. но twitter не е пътя към избавението. стига! яко е ако аз напиша какво съм обядвал в twitter, не е яко, ако правителството го използва за официален информационнен канал. и ако половината сенат в щатите използва twitter, това не променя картинката нито пиксел.