в процеса на теоретично зубрене и безсмислено развиване на теми от математическо естество и още по-безсмислено хабене на хартия и други канцеларски материали разбрах нещо интересно за себе си. стигнал съм до онзи момент, в който пиша по-бързо и по-лесно на компютъра, с помощта на абсолютно безсмислената си qwerty клавиатура, от колкото с химикал или молив по бял лист хартия. в размишления над това стигнах до извода, че е много вероятно ние, хората които днес пишем предимно на клавиатури, да сме много интересно явление. с развитието на технологиите, връщаме в употреба една технология, която ние, които развиваме технологиите сме позабравили – ръкописа. моите родители могат да пишат и днес, въпреки в по-голямата част от ежедневието им да не го правят. моите деца, най-вероятно също ще могат да пишат, защото най-вероятно за тях клавиатурата ще е архаичен инструмент, който родителите им са използвали поради собствената си недоразвитост. таблетите се развиват, гласовите команди се развиват и много скоро е възможно да дойде момент, в който само хората, които произвеждат технологии за писане ще пишат на клавиатури, и то не за друго, а защото така могат.

п.п. публикувам тази публикация със само две, не присъстващи в речника на компютъра ми думи, но с изречения толкова дълги и сложни, че само преподавател по висша алгебра би оценил.