имаме прекрасна, зелена градинка пред блока. тя съществува, благодарение на група ентусиазирани съседи, които въпреки ежедневията си намират време да се грижат за нея. правят го защото им е по-хубаво, всеки ден, когато се прибират от работа и защото след като се приберат могат да прекарат малко време навън с децата си, които няма да се ровят в камъни и пръст. къде тогава е проблемът, или по-скоро, какво би ме накарало да пиша за тази градинка. в съседство до нашите няколко красиви, мирни жилищни кооперации се издига гигантски колос на българската жилищна архитектура – толкова грозен, контрастиращ и неприятен, колкото и хората, които живеят в него. всеки ден виждам, как самотни и незадоволени лелки извеждат грозните си кучета, които разкопават, напикават и осират нашата хубава градинка. къде е справедливостта? трябва ли някой съсед, като командос да причаква кучетата и да ги стреля с въздушна пушка? защо хората с кучета са толкова глупави и не разберат, че причиняват изключително зло на себе си, на кучетата, на другите хора и особено на градинката около блока ми?

решения на ежедневни проблеми

и ако кучетата не са проблем, който скоро ще бъде решен, то аз днес намалих с едно списъка си с ежедневни неща, които ме дразнят и на които все още не съм намерил решение – тъчпада на моят thinkpad: тъпото на голям thinkpad е, че има място за тъчпад – това означава, че от lenovo, ще му сложат тъчпад. проблемът в моят случай беше, че когато го изключа софтуерно, заедно с него се изключваха и бутоните. но не само бутоните за тъчпада, а и тези за клитора, което си е проблем. решението се оказа много просто, но както много често се получава ми отне половин година да стигна от него – просто изключих тъчпада от bios-а.

друго нещо, което много ме дразни, е че не мога да използвам shortcuts в gmail и google reader, когато съм с български профил на клавиатурата. проблема идва от това, че обикновено пиша на български писма, коментари, публикации и е много досадно да сменям езика всеки път, когато искам да направя нещо.