започвам да си събирам дефиниции за щастие. моля всеки, които има да ми изпрати на електронната поща.

днес в разговор за хартиени бележки в задния джоб и електронни джаджи с клавиатура в предния се роди истината, че аз много обичам да си създавам малки проблеми, решаването на които зависи от определени усилия които трябва да положа, което ме прави изключително щастлив. създаването на проблем, може да е просто приемане на определено нещо за недостатъчно добро. няма никакво значение, важното е да се стигне до задоволителен резултат и щастие. тънкият момент е до къде изкуственото самозадоволство може да доведе човек. има един много интересен феномен, наречен от създателите на ’south park’ global lameing – следствие от твърде многото самодоволни хора говорещи и вършещи глупости. така че трябва да внимавам.

друго нещо, което се опитвам да правя, за да бъда щастлив, е да игнорирам нещата, които ме правят нещастен – това е по-трудно, защото не е лесно да игнориращ реални части от света – все пак има моменти в които успявам.

за всеки човек, има нещо, което работи. дали ще се опитва да сведе нещата до по-прости, за да ги разбере и да бъде щастлив от това или ще ги усложни, за да работят за него и отново да го правят щастлив, на края всички искаме да вали дъжд докато пече слънце или да плуваме докато летим – в средата намираме щастие, често преработена версия на реалността, но какво значение има?