ще ми се да започна с добро утро софия или нещо подобно тъпо, но да си призная, не съм виждал добро утро в софия от известно време. днес упътих момиче към избирателната секция – казаха ми, че очакват от мен, в такива ситуации да има продължение. толкова ли съм… ‘такъв’? в момента съм обсебен от само една жена и тя е вокал на the kills и the dead weather..

филмови цитати

ростислав писа за филмови цитати. ако последвам примера му по темата за щастието бих добавил още цитат от californication „I tend to think of myself as a whatever makes you happy kind of a guy“

и като се има предвид калифорния, има изрази, като „I love the shit out of her“, „grow the fuck up all ready“ и „I’m a consistent motherfucker“ употребата на които понякога предизвиква у мен желание да емигрирам.

избори 2009

но днес беше ден за избори. няма да бъде много правилно ако пиша за емигриране. аз гласувах. но не защото искам това правителство долу. не защото искам друго. не защото ми пука за сините, зелените (особено), червените, розовите, жълтите и т.н., не защото чувствам, че е мой дълг да гласувам, не защото съм патриот, не защото не съм патриот, не защото някой ми е платил (жалко) и не защото вярвам, че има значение. гласувах, за да си спестя безсмислената, глупава и отегчителна реч на всеки един, когото ще срещна днес или утре, и ще ме попита дали съм гласувал. кори, мила, пейо, йовко и другите да си гледат работата, защото изброените, глупаво генерирани имена на партии изписани на бюлетината не значеха абсолютно нищо за мен. да йовко е прав – най-често изборът е ограничен и да кори е много прав – правителството ни е смотано. но просто не приемам за смислен изборът между два вида лайно – в крайна сметка си оставаш с лайно.

не се опитвам да докажа гледна точка – не разбирам защо пощенската ми кутия е пълна с писма озаглавени „гласувай!“ – сякаш, ако не бях гласувал, извънземни щяха да нападнат африка – на кого му пука?

затова ще се върна на щастието и ще изхвърля политическите си интереси в боклука.