странно ми е. така може ли да се каже? днес си говорих с колеги за разликата между странно и различно – какво ли разбирам аз!? :)
чудя се, как се нарича, когато имам неистовото желание да изляза на улицата, за да викам и скачам? предполагам някакъв вид шизофрения. днес също така се замислих, че ми е трудно да вярвам на хора, които „обществото“ е приело за важни или значими. защото какво е обществото? кой е в обществото? аз в обществото ли съм? със сигурност повече вярвам на хора, които познавам. или, които не познавам, но хората, сред които аз се движа са приели за важни или поне малко.

нещо съм се изгубил. познавам по това, че не мога да понасям косата си. непрестанно ми пречи и ме дразни.

поне си намерих къде и с кого да пиша. ако не друго, когато си изгубен, шанса да се намериш в текстовете си е повече от този да не се намериш…