„ebah ma-a-mu“ – така може да се определи тази вечер в добрич!

колкото и да отричам (винаги казвам, че съм израстнал в балчик, може би, защото е така) в гимназията прекарах времето в добрич. когато си в гимназията намираш много от себе си. така и аз намерих много от себе си, докато живях в добрич. това е хубаво и не е хубаво. някой ден ще мога да кажа с точност, предполагам.

в добрич има диско-клуб „звезда“. това не е клуб „звезда“ – собственост на родителите ми. това е друг клуб. вярно – намира се на същата улица, но е различно. в дискотека „звезда“ се случват интересни неща. някога можех да дефинирам „звезда“ с една вечер там. бях човек, който прекарва цяла нощ на даснинга. обичах да танцувам там. имах приятели там и т.н.

днес – по-скоро не :)

не съм се чувствал (до днес) възрастен. сериозно, вече не ставам за „звезда“. свикнал съм наоколо да има готини хора. свикнал съм да ми се „получава“. не знаех, че съм стар за добрич!

прибрах се рано (преди 2 и половина) – обикновено, това не го правя дори в понеделник!

просто не съм за тук (там), вече. не мога да бъда толкова ниско, за да съм в топ-редиците на подобно място. осъзнах, къде сме стигнали (с моите хора) – далеч! яко е. аз се изкефих. като наблюдавах тези млади и „непросветени“ хора там, изгубени (или търсещи истината) ми стана яко – все пак съм се променил. все пак съм отишъл някъде другаде.
иначе – парти. радвам им се. но не мога. вече не!

пожелавам на всички усмивки. аз си имам :)