всяка следваща глава от пътуващият пътепис на Славей Караджов „До Непал и назад“ е гост на различен блог. тази седмица, аз съм домакин на деветата част от пътеписа, който се разпространява под creative commons лиценз, позволяващ свободно да се споделя и ремиксира произведението. повече инфромация за книгата, на официалният сайт nepal.linux-bg.org

Гокьо—Намче Базар (22-ри септември)

Първоначално мислех да опиша с едно изречение този ден, но си спомних че все пак се случиха неща, различни от обичайната мъгла и изтощително предвижване напред. Всичко започна по план—мъгла, закуска в топлата столова, след което с раници на гръб потеглихме надолу и отвъд и деня можеше така да си протече до края ако не бяхме се засекли с трима местни, които бързаха за пазара в Намче Базар. Срещнахме ги в селцето, което е отбелязано на картата като мястото, където преди време Йети напада животни и тяхната пастирка. Спътниците ни бяха една жена и момче и момиче. Доста млади, доколкото можех да преценя, боси и много бързи в краката. Допълнително всеки от тях имаше по един голям кош с багаж. Ние, с нашите леки раници и щеки, бяхме направо мухи спрямо тях. Само че те сякаш не ходеха, а тичаха. В началото беше интересно да ги следваме—имахме силици и ги чакахме да се изморят. Ама май докато ги чакахме, взехме че се уморихме ние. Препускахме, буквално ви казвам, през поля и гори и нищо не можеше да ни спре. Добре че и те са хора, та им се наложи да спрат за тоалетна. Ние използвахме паузата да направим същото и докато отново се стегнем психически и физически за пътя, нашите хора бяха преминали отсрещния хълм. От тук насетне може да се каже, че ние бяхме догонващия отбор с нулеви шансове за настигане на хората. Мисля че издържахме така около 2 часа и половина преди аз да капна тотално.

След това бавно бавно продължехме надолу през пътеката, която ставаше все по-зелена и треволяка преминаваше от храсти за да стигне до дървета с исландски мъх. По растителността усещах, че се приближаваме. Само че вече бе близо 4 часа, а ние от 9 сутринта, до сега правехме само едно нещо—здраво ходене. Илиян искаше да се доберем до Намче Базар още днес, а и аз исках да хвана пазарния ден за да купя подаръци на близките. Веднъж вече го бяхме изпуснали, ако и този път го изпуснехме следващия опит може би щеше да е след няколко години.

Спомних си и още нещо от историята за Йети, което нападнало стадото—няколко яка били убити, онези огромни, непобедими, живи локомотиви, но тяхната пастирка се разминала само с уплаха. Като нищо жената е била по-яка от яковете.

Към 5 и нещо ни живи, ни умрели се добрахме до Монг. Едно закътано местенце с място за отдих и хапване. Няма да ви казвам, колко много ми се услади всичко, което хапнахме тук. Също толкова, колкото и пържолата след два часа в старата лоджия в Намче Базар.

Намче Базар (23-ти септември)

В дневника за този ден съм записал—„Анти-аклиматизационен ден“. Всичко, което не се препоръчва да се прави, като се качваш нагоре решихме да си го позволим сега. Даже започнахме от снощи—пържоли от як, бири, мързелуване, дремене на обяд.

Атракцията в Намче днес бе пазара—за него си изпотрошихме краката да бързаме и сега където да се пипна ме боли. Обаче си заслужаваше—разгледахме целия пазар, пазарихме се на дълго и нашироко, колкото да го вплетем в нашата мързелива анти-аклиматизационна програма, купихме сума ти малки подаръци и като цяло се забавлявахме. А, да—купихме и малко бира Еверест. За анти-… вие-знаете-каква програма.

Докато стояхме в хижата похапвахме поредната пържола от як, се замислих над факта, че май вече доста дни се събраха без сериозно къпане. Единствено мокрите кърпички ни помагаха да не се вмирисваме, но май и тяхната чудотворна сила имаше своите граници. Вариантите бяха два—или сега да се изкъпем със студена вода или да се пазим за Бахрейн. Аз реших да се пазя за Бахрейн и използвах поредната доза мокри кърпи.

Ех, тоя Бахрейн. Чехите така ни го описаха че сега мисълта за боб там не ми излиза от главата. За всеки случай ще си взема спалния чувал в ръчния багаж—ако не дай си боже се наложи да спим през нощта на летището.

Забелязах и че скоро не съм ви давал нови непалски думи за учене. Ето ви едни много използвани думи—дните от седмицата. Ще забележите и че много хора носят имена на дни от седмицата. Да, така е. Просто ако се родиш в сряда, например, те кръщават на деня, в който си роден. И преди да съм се отплеснал, да ви дам дните от седмицата

Ngima, Dhawa, Mingma, Lakpa, Phuru, Pesang, Pemba
съответно неделя, понеделник, вторник и т.н до събота

Момичето в лоджията ми написа дните на латиница и сега изпитвам известни затруднения да ги прочета, така че може да има някоя и друга грешка, за което моля да ми бъде простено, както и на момичето в лоджията.

Забелязал съм по себе си, че ако съм в анти-аклиматизационно настроение, като днес, появата на други туристи може малко да ме подразни. Допълнително туристите бяха двойка млади англичани и досаден и по-детски наивен водач, който само се опитваше да ни впечатли какво чудо на вселената е. Брех, казахме си с Илиян. До сега видяхме какви ли не хора-чудо, ама такова плямпало самохвално не бяхме виждали. Чак малко се притесних да не пострадат англичаните от безценния си водач и дори ми мина не много основателното раздразнение към тях.

Както и да е. Вечерта водача им заспа преял, а ние най-накрая си поговорихме спокойно с тях. Оказа се, че идват от Тайланд и странстват близо 6 месеца по тези географски ширини. Точнo като други туристи, които засякохме. Започвам да откривам доста общи неща във всички туристи—включително и нас. Едно от тях е—всеки има малък дневник, в който старателно изографисва нещо тайно. Ако ще някой прекрасно дегизиран като местен да се появи в лоджията, извади ли бележника веднага ще го разкрия като турист.

Такива сме.

Намче Базар—Лукла (24-ти септември)

Тръгнахме си от Намче, а така и не видяхме красотите около него. Явно не ни е било писано тая година да ги видим. След време може да дойдем, но кога и дали ще се познаем с хората от лоджията, това трудно може да се предскаже.

Анти-аклиматизационната програма даде своите резултати и вече се чувствахме по-добре. Минахме отново през познати места и си вземахме довиждане с тях. Темпото ни беше доста внушаващо за идващите от долу туристи, които ние иронично и с наслада наричахме новобранци. Но не толкова внушаващо, че да ни помогне да избегнем от дъжда, който валя през целия ден.

Колко по-близко бяхме до Лукла толкова повече се изморявах и ми се разваляше настроението. Когато стигнахме в Лукла мисля че бях станал като взривоопасна бомба. Нервите ми проскърцваха като опънати корабни въжета. Даже леко си изпуснах нервите и добре, че Илиян е мъдър и умен човек, та се постара да уталожи моя гняв. Само да беше казал нещо кисело или в тона му да беше се появила нотка на заяждане, щеше да има Хирошима и Нагазаки и … после да съжалявам за това цял живот. Всъщност Емо ни беше предупредил за този момент. И при мен той беше настъпил сега и бушува около 5 минути с пълна сила. Вие също трябва да сте подготвени за това. Не знам дали споменах, но Емо даде предложение, как може да се тествате дали се понасяте, преди да сте поели на дълъг път. А то е: затормозвате мозъка, примерно с напиване, и гледате на къде ще ви поведат емоциите. Тук си спомних и една поука—раните зарастват лесно, но обидите много трудно.

С последни сили се настанихме в лоджия точно до летището. Мисля, че си заслужаваше усилията. Домакина беше много приятен човек. Показа ни снимки от времето когато летището наистина е било картофено поле с крави по него. Както и снимки с Едмън Хилари. В библиотечката му имаше доста книжки, една от които успях да прочета до края на деня. Просто разкош. Допълнително, през този ден имахме време да полежим малко на леглата, докато не ни събудиха бойните викове на войниците. До летището, където бяхме отседнали, е и казармата. И след обяд войниците имаха тренировка по карате в салона за заминаващи пътници. Около час и нещо слушахме тренировка преди те и ние да се уморим и да задрямаме. Забелязвам и друга положителна черта на лоджията—храната е много добра и евтина. Ако сте заинтригувани—казва се Sherpa Lodge and Restaurant.

Лукла (сутринта на 25-ти септември)

От рано сме станали и сме се наредили в летището но самолети така и не пристигат от Катманду. Времето е мъгливо и започвам да се опасявам че ще минат няколко дни в чакане. Прекарахме багажа през „скенера“—момче с пъргави ръце което бърка на произволни места в багажа. Не попадна на малките камъни, които си бях взел от базовия лагер на Еверест и от ледника до Гокьо. Не ме накара да си извадя целия багаж, както ни бяха предупредили, че може да се случи. Оставаше само самолетите да почнат да идват от Катманду.

Чакахме си ние, сума ти народ се изсипа на летището и мен започна да ме обхваща безпокойството, че дори и да дойде самолет, то ние няма да успеем да се качим в него. Дори и да не успеехме да потеглим днес за Катманду имахме още няколко резервни дни преди обратния полет до Истанбул, но вече си бяхме взели довиждане с планината и искахме малко да сменим обстановката.

По едно време взе отдалеч да се чува вой на самолет. Някои от чакащите ни казаха, че по-надолу има друго летище, така самолета може да не е за тук. Времето взе да става все по-мъгливо, но изведнъж от облаците се появиха два самолета. Вторият беше за нас. Кацнаха, изплюха товара си от хора и раници и за нула време бяхме натъпкани в тях и готови за излитане. Вън валеше, облаците все повече се сгъстяваха, а аз мен започна да ме облива студена пот още на пистата. Самолета се засили и докато снимах този момент забелязах, че стюардеса, която стоеше до мен, здраво се е хванала за седалката, а в миговете когато не се опитваше да я изкриви мълвеше молитви. Виж пилотите бяха друго нещо—с бели ризи, с ръкавички с отрязани пръсти, весело сменяха лостове и сладко си бъбреха. През това време самолета се гънеше, тресеше и пропадаше и на мен все повече ми се гадеше. Когато кацнахме в Катманду бях на крачка от повръщането. Зашеметен успях да си взема багажа и с Илиян смело потеглихме да се срещнем с чакащата ни отвън тълпа. Отново сменихме световете.

Край на 9-та глава.

пътеписът търси своят следващ домакин.. ако желаеш това да си ти, остави коментар или се свържи с автора през официалния сайт..