Vesselin Petkov

Вдъхновение, втора част

взех решение да не вечерям и утре ще обявя, дали съм го постигнал. също така мисля да се събудя преди 10 и да покарам колело

от тия неща, единственото, което успях да направя е да си спестя вечерята - колело покарах малко в събота следобед, но не беше достатъчно. събудих се в 11.

в неделя си взех поука и беше по-добър ден. извод едно: дисциплина - без нея няма на къде. едно от нещата, които винаги съм проповядвал е постоянство във всичко. текстът от петък, например, е ужасен в това отношение. не знам от къде прихванах тази гнусна зараза да пиша ту във второ лице, единствено число, ту в първо лице, множествено число.

обичам да използвам словосъчетанието локална конвенционалност - постоянство отнесено до ситуацията (или времевия период). без постоянство в действията всеки резултат изглежда несериозно.

мен ме вдъхновява всичко, което е последователно и спазва определена конвенция - само тогава ми се струва логично.

The Zen of Python, by Tim Peters:

Beautiful is better than ugly.
Explicit is better than implicit.
Simple is better than complex.
Complex is better than complicated.
Flat is better than nested.
Sparse is better than dense.
Readability counts.
Special cases aren’t special enough to break the rules.
Although practicality beats purity.
Errors should never pass silently.
Unless explicitly silenced.
In the face of ambiguity, refuse the temptation to guess.
There should be one— and preferably only one —obvious way to do it.
Although that way may not be obvious at first unless you’re Dutch.
Now is better than never.
Although never is often better than *right* now.
If the implementation is hard to explain, it’s a bad idea.
If the implementation is easy to explain, it may be a good idea.
Namespaces are one honking great idea — let’s do more of those!

удебелените по-горе са приложими почти навсякъде — let’s do more of those:

красиво е по-добре от грозно.
просто е по-добре от сложно.
сложно е по-добре от усложнено.
специалните случаи не са достатъчно специални за да нарушават правилата.
грешките никога не трябва да минават безшумно.
при заплаха от двусмислие по-добре да не се изкушаваме с предположения.
би трябвало да има един - за предпочитане само един - очевиден начин.
сега е по-добре от никога.
въпреки, че никога обикновено е по-добре от точно сега.
ако изпълнението е трудно за обяснение е лоша идея.
ако изпълнението е лесно за обяснение, може би е добра идея.

затова извод две: приоритети - гледам да правя по едно нещо. и да нареждам нещата едно след друго. не съм много добър в това, но се старая, защото наистина има ефект и той е по-висока производителност. някъде в интернет попаднах на мантрата “One thing at a time. Most important thing first. Start now” - нещо което предстои да науча - да давам приоритети на задачите си.

какво общо имаше всичко това с вдъхновението - в подреден свят е по-трудно да се загубиш.

Вдъхновение, първа част

цяла седмица по дзен блоговете се подмята статията на Seth Godin за намиране на вдъхновението вместо то да те намира - вече не знам как да го правя. много е тъжно. някак се докарах до състояние, в което ми се доспива в 11 вечерта, тежа с 10 килограма от това, което си спомням последно и месечните ми разходи са малко повече от тези на тричленно семейство - тъпо е.

ако разделим времето на периоди в които сме вдъхновени, изгубили вдъхновение и търсещи вдъхновение, като първия е желания. аз съм във втория. първа стъпка към връщане в пътечката на вдъхновението, както във всяка подобна ситуация е осъзнаване на положението - това което направих в първия абзац. следваща стъпка е някакво действие, бързо. ако след като сме осъзнали нещо, каквото и да е, не предприемем действие, все едно някой ни е изсрал в главата тъп виц. аз си сложих слушалките и отворих компютъра за да напиша този текст.

слушалките са много важна част от моето писане. писането за мен е начин да поддържам интелектуалната си същност. всички краткосрочни неща за правене, спомени, факти и т.н. алтернативата е да ги забравя, затова ги записвам. воденето на блог е също ключово за това и за търсенето на вдъхновение, че дори и за нови идеи. затова слушалките са много важна част, защото помагат да се изолираш от заобикалящите те звуци, което в повечето случаи те изолира от заобикалящата те ситуация.

слушалките имат и минуси. три изречения по-нагоре бях прекъснат от един колега. слушалките не те изолират физически, а само психологически и то в случай не слушаш неангажираща за мозъка ти музика. но рискове винаги има и перфектна ситуация не съществува.

след това идва степента на комфорт на писане. иска ми се синхронизираща среда за писане да ми се отваря всеки път когато си отворя компютъра, но не винаги е така. и не винаги си отварям компютъра. понякога съм на работа, понякога съм в парка или в някой бар и си отварям бележника и т.н. ако не ти е комфортно да пишеш, както на мен не ми е, когато кожата на дланите ми е суха и трябва да докосвам хартия или когато компютъра ти забие докато ти пуска музиката, която ще те изолира, има шанс да загубиш вдъхновени, да си загубиш мисълта, което е същото или да се отегчиш или изнервиш, което също ще те отведе по друга пътека. тук слагам дори приветливостта на интерфейса на софтуерното решение, което използваш за писане, в случай че използваш такова.

ако сме стигнали до тук и вече пишем, значи една не малка част от пътя е измината. няма да коментирам клавиатури, екрани, хартии, химикали, операционни системи и други - правил съм го не веднъж, а и те са си индивидуални за всеки - не им е сега време и място.

след като напиша каквото имам да пиша го запомням и много често започвам да правя нещо съвсем различно, защото се успокоявам, че мисълта ми е сигурно запазена и вдъхновението ми не е отлетяло безплодно по течението - голяма грешка. както казах в началото - трябва да има действие иначе все тая. това е много подъл момент, защото е лесно да се излъжем сами себе си.

какво направих аз ли? взех решение да не вечерям и утре ще обявя, дали съм го постигнал. също така мисля да се събудя преди 10 и да покарам колело - не точно действия или не в момента, но както казах - перфектна ситуация няма и тази е такава.

започнах от статията на Seth, обещавам да се върна там, но след няколко поста - нужен ми е текстов фон за да напиша едното изречение, което има смисъл.

Last.fm free music player for Chrome

посредствено разширение за Google Chrome/Chromium browser което позволява да се слушат парчета от Last.fm, като ги точи от базата на някаква руска социална мрежа.

ако някой се чуди защо не струи ентусиазъм, това е защото Last.fm free music player има ужасен интерфейс, грозна иконка и понякога спира по средата на песента.

не е точно разширение за пример. но е за добра кауза, затова го споделям. сигурен съм че има хора, на които не им пука колко грозно е всичко и са склонни да направят компромис.

Milk Bottle Tops

това е един списък с хубава музика. такава музика обичам да слушам и реших, че трябва да направя сайт за това. milkbottletops.com е място за простичък рок и блуз и нещо ново за ушите на непросветените. U2 са лейм, и трябва някой да им го каже :)