според google, личният ми сайт е бил с 10% по-малко популярен, спрямо декември, миналата година. сама по-себе си тази информация е абсурдна и ненужна. но все пак има известна доза логика, след като през последния месец имам повече работа, да имам по-малко време да съм човек от 2003-та.

какво означава това ли? дълга история, следствие от опита ми да обясня ‘за блоговете’ на едно момиче.

сега споделям интересна бележка до себе си от миналата седмица. така може би, най-после ще взема написаното под внимание:

memo to myself:

1. do not receive phone calls when you are about to think up a way to save the universe
2. I like the new Lenovo calendar for 2010. I still haven’t seen all the pages, but on January it says ‘think fast’. I like that. and it’s got place for memos. I like that too
3. try to give a chance to that vim extention for chromium
4. drink more tea
5. be happy

интересно за ‘todo’ списъците е, че колкото повече такива имам, толкова повече незачеркнати неща за правене има в тях.

понякога наистина искам да съм рибар.

един месец след като си купих зимно яке, днес открих вътрешен джоб, който все едно е създаден за бележника ми. често ми се случва да откривам подобни неща след време. хората, които ме познават знаят, че такива неща ми ‘правят дните’.

играчки

вчера, когато си тръгвах от работа забелязах във фоаето синът на някой от портиерите да чака и да си играе с малки фигурки, като дойниците, които аз имах някога. стана ми много мило. децата вече не играят с войници и лего и колички в мащаб 1:75. тъжно е. компютърните игри са готини, признавам. но е много полезно за развиване на въображението да трябва наистина да си представиш някакви неща. защото малките, пластмасови войници не са триизмерно-анимирани и количките не вървят сами :)

първи текст за новата година, а вече е 11-ти. обсебен съм! няма да споделя от какво и защо, обаче.

за десет дни, от онзи прекрасен ден на 31-ви, до сега, съм непрестанно изпълнен със силни емоции. и всеки следващ ден от 2010-та постъпвам по-тъпо и по-тъпо. и правя такива глупости, че започвам да се чувствам, като задник. а и днес пих кола, отново.

ще се опитам да свърша нещо полезно тази седмица.

най-якия ден за тази година. по-приятна изненада едва ли природата би могла да поднесе. сигурно е много тъжно за пшеничките и тревичките, но си струваше според мен. заради всичките усмихнати хора по къси ръкави в парка и заради „най-готината луна на света“ :)

понякога си мисля, какво му струва на човек една усмивка? абсолютно нищо. защо тогава на всички им се свиди. обичам да се усмихвам на хората по улицата. днес една млада майка с детенце вървеше по тротоара. размина се с един мъж, който явно я загледа, защото забелязах, че ѝ стана много хубаво. когато наближи ѝ се усмихнах. много е приятно, когато виждаш как хората става по-щастливи за миг заради теб. яко е! трябва всички да го правим.

„ebah ma-a-mu“ – така може да се определи тази вечер в добрич!

колкото и да отричам (винаги казвам, че съм израстнал в балчик, може би, защото е така) в гимназията прекарах времето в добрич. когато си в гимназията намираш много от себе си. така и аз намерих много от себе си, докато живях в добрич. това е хубаво и не е хубаво. някой ден ще мога да кажа с точност, предполагам.

в добрич има диско-клуб „звезда“. това не е клуб „звезда“ – собственост на родителите ми. това е друг клуб. вярно – намира се на същата улица, но е различно. в дискотека „звезда“ се случват интересни неща. някога можех да дефинирам „звезда“ с една вечер там. бях човек, който прекарва цяла нощ на даснинга. обичах да танцувам там. имах приятели там и т.н.

днес – по-скоро не :)

не съм се чувствал (до днес) възрастен. сериозно, вече не ставам за „звезда“. свикнал съм наоколо да има готини хора. свикнал съм да ми се „получава“. не знаех, че съм стар за добрич!

прибрах се рано (преди 2 и половина) – обикновено, това не го правя дори в понеделник!

просто не съм за тук (там), вече. не мога да бъда толкова ниско, за да съм в топ-редиците на подобно място. осъзнах, къде сме стигнали (с моите хора) – далеч! яко е. аз се изкефих. като наблюдавах тези млади и „непросветени“ хора там, изгубени (или търсещи истината) ми стана яко – все пак съм се променил. все пак съм отишъл някъде другаде.
иначе – парти. радвам им се. но не мога. вече не!

пожелавам на всички усмивки. аз си имам :)

предписах си лекарства сам и в аптеката нямаха нищо против да ми го продадат. въпреки това, гърлото още ме боли. за коледа съм при родителите си и това е първата коледа без coca-cola (само мандарини).

това е първата коледа без сестра ми. няма и елхи и гирлянди в стаята ми и всякакви други коледни неща, които сестра ми харесваше. не съм предполагал, че ще ми липсват.