Thierry Breton, CEO of French IT company Atos, says he hasn’t sent an internal business email for three years, and now he’s making his employees follow suit by replacing internal email with instant messaging as well as a collaborative “Facebook-style” interface. In a Wall Street Journal profile on the numerous ways Atos is shaking up its business model, Breton says he’d rather people visit, call, or even text message him rather than send emails, which he believes “cannot replace the spoken word.” Breton’s plan is to have his employees off email in 18 months, and has statistics to back up his decision: a study deemed only 15 percent of internal emails at Atos “useful.”
Написано на български - някакъв френски отворко решил, че щом не може и не знае да използва електронна поща, тя не е добро средство за вътрешна комуникация. Следователно всички ще си пишат съобщения в чата.
Съгласен съм, че повечето хора са тъпи и пращат тъпи писма наляво и надясно. Но това е просто защото повечето хора са тъпи. От друга страна електронната поща е страхотен начин да натриеш носа някого, който след като те е подвел е решил да менти на дребно като отрича, някога изобщо да сте си говорили.
Но не за това искам да пиша. Електронната поща подтиква към “справяне” с писмата. Не просто прочитане на съобщения. И това е нещо хубаво.
Какво имам предвид? Когато получа ново писмо то влиза в Inbox и от там започва процеса на справяне с пощата. Отварям писмата в хронологичен ред, като започвам от най-старите. Отварям, прочитам, и ако мога и се налага, отговарям веднага, след това архивирам; ако не - оставям го прочетено в Inbox, докато имам повече време да се справя с отговора. Ако няма историческа стойност, по моментна преценка трия. Ако е нежелана реклама или космическа глупост - отива в Junk. Ако има нужда да го прочета скоро пак остава в Inbox. Ако съм готов го архивирам. Това оставя няколко писма - такива, на които не мога да отговоря веднага (сега) и такива, на които не искам. Разчитам на себе си, че в рамките на няколко дни ще ми остане време да запретна ръкави и да се справя и с тях.
Звучи усложнено, но всъщност е доста просто. Какво печеля? Разбирам за какво си пишем с отсрещната страна (страни). Имам история на кореспонденцията, в която мога да търся. На практика съм задължен да отговоря подобаващо. Шансът да пропусна нещо е много малък. Всички са щастливи. Животът ми е по-добър :-)
Но сериозно, на телефона си имам Twitter, Verbs (Google Talk), Skype и Messages (предимно кратки съобщения). Колко често пропускам някое от тях? Твърде често. Защото съм разсеян? Не. Защото природата на тези съобщения е такава - да имат кратък и безсмислен “живот”.
Мрънкотя за електронна поща откакто се помня, и истински вярвам, че електронната поща е единственият “сериозен” метод за кореспонденция. И съм убеден, че има още много живот в нея.
Както и още много заблудени хора, които мислят иначе.
Съгласен съм също така, че електронната поща има нужда от добро представяне и инструменти за справяне с нея. Outlook е гаден пощенски клиент. Разбирам, че горките хора от Atos използват Outlook. Ако използваха Mail.app може би и Thierry Breton щеше да мисли другояче.
