когато правя нещо и не ми се получава или съм се отплеснал в усложняване и съм забравил от къде съм тръгнал, обикновено започвам отначало. да започнеш от начало не е лесно. не e евтино. не е удобно. но се старая да правя, колкото мога по-малко компромиси (и в работата си и в личните си мании).
утре ще ми се наложи да започна от начало нещо, с което си изгубих цял ден, вчера. само защото реших да направя компромис. компромисите са лошо нещо.
същото е и с този блог. същото беше и с косата ми - подстригах се. късо. имa хора, които никога не са ме виждали с къса коса. а имаше такива, които не ме познаха. но трябваше да го направя, защото исках да го направя. същото е и с музикалната ми колекция - идната седмица ще я изхвърля цялата на боклука. и така, от начало.
понякога не мога да си позволя да започна от начало. тогава е най-тъжно. когато нещата не зависят от мен. в такива моменти се чувствам слаб.
съветът ми е, ако на някого му предстои да се мести, да замине някъде, да си смени работата, да си купи нова кола, да се раздели с жена си - да си помисли, какво не му харесва, какво го тормози, с какво е правил компромис и какво иска да прави, а не е могъл до сега и да започне от начало. да вземе само необходимото. дори само най-необходимото. всичко друго е компромис.
когато бях малък, веднъж на няколко месеца си подреждах бюрото (май все още го правя веднъж на няколко месеца). всеки път изхвърлях разни неща, които не ми трябват - ако не ми трябват в момента и не се сещам да ми трябват в следващите няколко дни или не се сещам, кога за последно са ми потрябвали, значи най-вероятно не ми трябват.
