супер смаш хит: поп арт »»

(сайта се намира на sloni.net – дом на свобода и щастие. ако има човек, който желае да публикува текст, картина или звук в интернет, е добре дошъл на sloni.net след едно писмо до мен)

не чак толкова стари rants от «стада от катерици»

аз не тъпча тревата – правя секс с нея
TRL са лично отговорни за идиотизма на поколението след мен
мисълта ми е, че хлапетата си мислят, че Tokio Hotel е рок група, Мадона е пълнеж във видео на Джъстин Тимбърлейк, а Rolling Stones са митични същества от Мезозойската Ера
като си мислиш за чукане, много ясно, че лайната от кучето на съседа, в коридора няма да са така приоритетни
има повечко неща, които трябва да сложа тук, но никак не ми се занимава. мързи ме като ленивец с мърмотски синдром

купчина текст

но кой е казал, че глобализацията е справедлива?
освен това черното е по-куул от бялото, но аз не знам защо?
но да не го обръщаме на холивудски хроники, а и аз не съм негър (все още)
за друго говорихме..
поглеждам телевизора, а там народ. по халат, бос, хвърля нещо през прозореца и след това скача, след него.. иди ги разбери тези американци.
мацките, които насочиха гъзовете на всички натам, се оказаха не други, а най-косматите педерасти.. прелъстиха някой друг и джак и бобеното му зърно. (почивай в мир зърно бобено)
да живея тук и сега – най-голяма радост е за мене.
разликата между 9 и 30 и 10 без 10 са 20 минути. 20, но кой ти ги дава?
ще се захващам със сериозните работи.
а бях забравил за писмата, но тя ми ги изпрати и сега отново мога да карам ролери.. стига да имах.
все пак ефекта от турските джапанки е нулев.
ще имаш с какво да ме оплюеш, само ако аз те оплюя с него преди това – бедняк!
вървя по онази уличка, която е до другата, но малко отстрани и е изкривена.. мисля, че е еднопосочна, но в този свят, все още има път назад.. или?
всички имат проблеми – аз сричам, като чета и не мога да пиша ес-ем-еси..
огромна селяния под гъст цигарен дим и една дама, като самосвал.. но тук става дума за откровена реклама на неонова чалга. обещах си да не бъда негативен.. но как?
много ми се иска да пусна хвърчило, някой път.. само ако виждах смисъл в цялата история..
като цяло, разбрах един следобед, че е по-добре да сме по-добри.. защо? и аз не знам..
колко струват долни гащи в бяло? сложно е човек да си отговори на далеч по-сложни въпроси..
искам да попитам някого, защо цензура и цинизъм, трябва да започват с ц?
никога не съм харесвал червените чорапи.. но на кого ли му пука? на кого ли му пука и затова, че пред блока ми има плакат „исус христос е жив“ – „по дяволите“ – възкликнах аз..
тези хора съвсем се побъркаха. единственият проблем е, че не знам, кои са тези хора..
странно е, когато отида на театър, отразяващ ежедневието.. ами то ежедневието, какво да му отразяваш, просто го изживяваш.. виж бъдещето е друга работа.. ама никой не се е върнал от там..
мисля си, че изпростявам и взех, че се стресирах.. ето трепери ми лявото ухо
мисля да взема да се засегна и да си сложа часовника на дясната ръка.
някой, май ми се е изплюл в секса на плажа, ама няма как, без да ти влезе пясък в дупето, не може..
когато вляза в автобуса, всички ме слушат.. говоря високо? не – много съм забавен.
слушам джаз от запад и фънк от тук.. разказвам истории за момиче без лице и за овце. о, да – овце.
тези дни не можеш да забиеш мацка ако не подкрепяш горичките, птичките и тревичките. и пчеличките.. ами да – всичките.

малки текстове

моите супер смаш хит текстове
и няколко по-стари (или не толкова стари), които необяснимо съм отделил:

Глупак
Загадъчно момиче
Go Away
Моля те
На Мила 3.0
Забрави
Други двама
Сам в нощта

Погледнете ме
Смърт

Телефон
Две ръце върху перваза

Звездни хора
Признание
Аналният вятър

goddammit – два през нощта

въздишки по нея

Smile (EN)
Gone (EN)
And the lights just came off.. (EN)
Eyes like sky (EN)
Someone special anyway (EN)